На прощаване

На прощаване

/през погледа на Божена Михайлова IV „Д”/

Близо век и половина след написването на знаменитото Ботево стихотворение е време и аз да се сбогувам с IV „д” и неговата смела орисница- госпожа Милена Борисова.

На прага на лятото, когато само няколко минути ни делят от настъпването му, всички ние стегнахме раници пълни с очакване за нови приключения и знания, посещавайки Сопот, Карлово, Хисаря и Пловдив. В уречения ден ранобудни и задъхани се събрахме в училищния двор и потеглихме. Пътят се виеше през китни градчета, ухаещи на люляци, липи и окъпани череши. Ние бързо напредвахме по надиплените склонове на Стара планина.

Озовавайки се на Беклемето, решихме, че е време за кратка почивка.

Рошаво облачно одеяло се беше разстлало над поляните. Вятърът ни погали с хладните си длани, а светлината едва-едва пролазваше над спящите хълмове. Докоснахме облаците, а те срамежливо потръпнаха.

По стъпките на пролетния дъжд продължихме към набелязаната цел-Сопот. Първо разгледахме къщата музей “ Иван Вазов“ . Колоритният възрожденски дом е построен през XVIII век от прадядото на поета, след време бива опожарен, но по-късно възстановен с помощта на цар Борис III. Продължихме обиколката с посещение на девическия метох. Силно се впечатлих от потъналия в зеленина и обагрен с цветя калдъръмен двор, пищно украсената каменна чешма и най-старата лоза в България. Тя е оцеляла през няколко опожарявания и сриване до основи на сградата. В манастира се намира скривалището на Васил Левски и килиите на Хаджи Ровоама и Рада Госпожина. След това посетихме енорийския храм „ Св. св. Апостоли Петър и Павел“, който е виден образец на църковното строителство у нас.

В западната част на Карлово ни очакваше къщата музей “ Васил Левски“. Там се запознахме с лични вещи, документи, снимки и дори кичур коса на Апостола.

Следващата спирка беше крайната цел за деня – Хисаря. Настанихме се в уютен хотел и се отправихме към археологическия музей. Видяхме актьорски костюми от осем култови български филма, възрожденски накити и артефакти от различни исторически епохи. Решихме да разгледаме централния площад, когато дъждът тихичко заръмя пред публика от дремещи котараци. Чадърите на минувачите весело се завъртяха, поздравявайки напиращия вятър. Щастливи, разрошени и мъничко мокри прибягахме до хотела, където ни сервираха питателна вечеря, а ние вече нямахме търпение за предстоящото парти.

Нощта пристъпи триумфално красива, а наперените звезди провериха дали сме заспали. Горките, така и не разбраха кога си тръгна луната и светът се събуди, а сънливото слънце потропа на спящите ни стъкла. Не чакахме втора покана. Бързо станахме, закусихме и потеглихме към Пловдив.

Разходката из Старата част на града винаги е удоволствие. Обърнахме внимание на Античния театър, Регионалния етнографски музей, съхраняващ над 40 000 културни ценности свързани с традициите на населението и неговия културен и стопански живот. Разгледахме няколко църкви, поскитахме се в централната част на града и потеглихме към Плевен.

Макар лятото да беше в зародиш, Беклемето ни очакваше облято в топлина. Под зоркия поглед на футболната майка Марина Чакърова съучениците ми решиха да поритат. Ветровете с охота се надбягваха с тях, но скоро уморено спряха да починат. Момичетата, заедно с Яна Филева- майката на Ники, се разходихме и посмяхме, а преди отново да потеглим, всички си отчупихме парченце слънце за спомен.

Някак неусетно се завърнахме в родния Плевен. Много щастливи от преживяната екскурзия и мъничко тъжни, че е последна…

И така взех бял лист
и го обсипах с цветни думи.
Знам, че ще попие прощалните ни усмивки
и трогателните сълзи под миглите
на вас, госпожо Борисова!
Ние, вашите ученици,
сме част от сърцето ви!
Пазете обичта си към нас,
а ние ще заключим вашата
в шепи с морски пясък
и бели раковини.
Защото ние сме лъчите
на вашето слънце!

Още новини